За книгата: година / Наистина се озовах прикован към леглото. Ръцете, краката, тялото, всичко е опасано с колани - Карина, какво по дяволите? – прозвуча уплашеният ми глас. – Развържи ме! Това абсолютно не влиза в плановете ми – Карина! какво правиш Пусни ме, веднага – Няма начин! - тя изговори сричка по сричка и се ухили - Защо го правиш? Знаеш, че утре имам сватба! Пусни ме!“ „Не разбираш“, засмя се сестрата. - Утре е моята сватба, а ти... или по-скоро Карина в твое лице днес... ще умреш малко....